Приказки от Пчелина
История с пчели
В гората кошерче с пчели
не спира цял ден да жужи.
Във него дружно си живеят,
медец събират и се смеят,
семейство пъргави пчели,
ще се запознаеш с тях и ти.
От малко зрънце кехлибар,
сред цветен дивен, горски рай,
най-напред родила се Пчелата.
След нея бързо долетял
и в кошерчето й се сврял,
намръщен, мъничко сърдит,
търтейчето Пчелолит.
Задружно ден след ден живели,
дечица си родили смели.
Научила ги бързичко Пчелата
как прашеца да събират от цветята
и работливите пчелички,
летели без умора всички,
от сутрин рано и до здрач,
товара дъхав от цветята,
в медец превръщали го за децата.
Но случила се, как не знам,
беда във кошера им там,
болна разболяла се Пчелата,
легнала в леглото си горката,
цялата гори в температура,
търтейчето гледа и нарежда
- Бързо викате Надежда,
тя от билките разбира,
чай от тях ще ми сервира.
Долетяла медсестра Надежда
и Пчелата взела да преглежда,
гърлото й много зачервено,
кашля, хремава и изпотена,
трябва незабавен лек да вземе,
за да оздравее тя навреме.
И рецепта тя предписа
пресен мед от пчелна пита,
с много витамини, минерали,
бързо организмът да набави.
Гърлото от болка ще избави
щом с пропилис тя гаргара си направи.
Лекокрилите пчелички,
полетяха дружно всички,
от лечебните цветя
да направят чудеса.
Вълшебният прашец събрали,
във кошерчето бързо го доставили,
добавили му пчелно млечице
и капчиците обич от сърце,
за свойта майчица любима
да бъде здрава цяла зима.
А меденият еликсир тогава
възвърна силите и вече здрава,
ето я сега Пчелата
радват й се пак децата,
танцуват танца си любим
и жу-жу-жин, жу-жу-жин,
ликува целият пчелин.
Бях там и аз, и в този час,
написах приказка за вас.
Милка Николова
Поука за Меца
Спомняте ли си историята със Пчелата,
която беше болничка горката,
но с правилните грижи оздравя,
а във пчелина почна веселба?
Да, добре се веселиха всички,
долетяха да празнуват с тях и птичките,
Зайо, Лиса, Тъгър и Вълкът,
Бухалът и Совата, дори Лъвът.
А пчеличките, така добрички,
на трапезата си сложиха лъжички
и с медеца сладък ред по ред
нагостиха всеки гост напет.
Насред веселбата, хванала децата,
от баира слиза Меца работлива.
Щом съзря пчелина и меда надуши,
рече и отсече, че не бърза вече.
Своите мъници пусна да лудуват,
а пък тя полечка, лакомата мечка,
тайно се промъкна, в кошерчето бръкна.
В миг настана бъркотия,
пчелостраж Илия своите юначета събра,
лакомата меца по носа
жилнаха те на часа.
Викна Меца "Помогнете! От пчелите ме спасите!".
Чу я майката Пчела и при нея долетя.
- Слушай, Мецо! - рече тя.
- Тъй не бива, даже на шега,
без преди това да питаш,
ти да хапваш медна пита.
Моите дечица мили, работливите пчеличи,
сбирали са мед за всички.
Дълго над цветята са летели,
с труд прашец, нектар донесли,
после неуморно пърхали с крилца,
за да изхвърлят те излишната вода
и да се превърне в дъхав мед
нектарът смесен със прашец.
И, ако помагаш ти в пчелина,
мед за теб ще има през цялата година.
Засрамена Мецана промълвила:
- Не ме съдете строго Вие,
от свойта лакомия патя,
но обещавам тук, пред всички,
да уважавам работливите пчелички
и щом медец ми се яде
ще ги помоля от сърце.
Заедно със моите мечета,
ще пазим горските цветчета,
за да има от къде
пчеличката медец да събере.
Надявам се, че точно тука
всеки има своята поука,
не бива от труда на друг да взимаш
без разрешение от него ти да имаш.
Сега е време, мъничко човече,
очички да затвориш вече,
сънувай нашия пчелин,
жужужу-жин, жужужу-жин.
Милка Николова
Тинка
И тъй, историята ни позната,
в която срещнахме Пчелата,
е време днес да продължим,
седни, послушай с мене ти,
как в един прекрасен ден
от слънцето сияйно озарен,
във синьото небе летяла тя,
най-мъничката в кошера пчела.
Наричалия нежно Тинка,
че от цветчетата обичала латинки
и имала най-бързите крилца,
прашеца носела тя с лекота.
Та в утрото на този ден,
съвсем, съвсем обикновен,
се случила история една,
със нашта мъничка пчела.
След сутрешния тоалет,
закусила филийка с мед,
изпила чаша чай и полетяла,
че най е дъхав всеки знае
нектарът от цветята,
щом полят е сутрин от росата.
И ето я във нейната градинка,
как хубаво са цъфнали латинките,
тук всяка тичинки е дар богат
на чуден билков аромат.
Прашецът вкусен тя събира,
улисана и без да спира,
в цветчетата тъй радостно жужи,
че искаш да попееш с нея ти.
- Божурите са алени от вчера,
ще се опитам и иглика да намеря,
от люляка ще взема аромат
и няма да пропусна никой цвят.
И както над цветенцата летяла,
тя новичко цветче в тревичките съзряла,
напред хоботчето подала,
от нектара да опита тя се спряла.
Отворила листенцата и ето,
сърдито се обадило гласчето:
- Коя си? Кой ти разреши
в дома ми тъй да влизаш ти?
- Аз съм мъничката Тинка.
Извинете много, моля,
но с кого сега говоря?
- Аз съм стършелът Крилатко
и от теб ще си похапна сладко!
- Хей, почакай, спри! Кой така те разлюти?
Нещичко си май сърдит?
Я сега ми разкажи, за какво тъгуваш ти?
- Не съм сърдит, а много тъжен. - рече стършелът Крилатко
и на пчеличката разказа
своята история на кратко.
Живял в гората, имал чуден дом,
изпълнен с смях и весели игри,
със братчетата свои от зори,
белички правили, но все добри.
Веднъж, тъй както си играли,
искри от огън в гората те съзряли,
забързали към вкъщи, но уви,
домът видяли как гори.
- След скитането дълги дни,
това цветче при себе си ме приюти,
дом в него аз намерих топъл знам,
но тъжно ми е, че съм много сам.
- Хей, слушай ме, недей тъжи,
във моя дом ела и ти.
Ще си живеем дружно във Пчелина,
ще имаш и приятели дузина,
на нашта майчица Пчела,
ще бъдеш ти закрила най-добра.
И с грейнала усмивка на лицето,
Крилатко се сбогувал със цветчето,
към Пчелина с Тинка полетял
и дълго там си поживял.
И тук поуката каква е,
надявам се, че всеки знае,
щом приятелче попадне във беда,
подай му бързо твоята ръка.
В приказката ни, разказана до тука,
е скрита не една поука
и с огъня, ако си играеш ти
могат да се случат куп беди.
Така, приятелче любимо,
завършва нашата история,
но случките с героите ни от Пчелина,
все ще жужат, докато и тях ги има.
м.02.2021 г.