Превод и разработка на учебни материали

Приказка за обидата

Но с Петър се случила едно история. В училище обявили състезание по бягане. Този, който спечелел състезанието и пробягал пръв до финала щял да получи награда. Всички момчета се записали да участват в състезанието. Петър също се записал. Всеки един от тях обаче мечтаел за наградата, всеки искал да я спечели. А Петър бил уверен, че наградата ще бъде негова. Когато започнало състезанието, всички момчета застанали на стартовата линия и учителят по физкултура дал команда - Готови - Старт! Той махнал с червеното флагче и всички момчета побягнали. Отначало участниците бягали почти едновременно, но след това едни бягали по-бързо и излезли на пред, а другите изостанали. Петър също бягал на пред, но на финала останал втори. Първи станал неговият приятел Николай и на него дали наградата.

Петър се почувствал много обиден. Дори се разплакал. И изведнъж почувствал, че някой стои до него. Това било едно малко човече, на височина до коляното на Петър.

Петя така и направил. Стоял на страни и се сърдел. Но едва отишъл в страни и Обидата пораснала - стигнала до кръста на Петър, а преди това му била до коляното.

Когато Николай извикал Петър да играят, Обидата прошепнала на ухото му - Не искам, никога няма да играя с вас!, а Петър послушно повторил думите. Николай вдигнал рамене и отишъл да играе с другите деца. Обидата се подсмихнала и пораснала още повече. На височина станала колкото Петър.

На момчето му станало весело. Харесала му тази игра. Когато при него дошъл Васко и го извикал да играят заедно, Петър с удоволствие се намръщил, обърнал се и казал Не искам, никога няма да играя с вас! И даже тропнал с крак. Погледнал към Обидата, а тя вече била много по-висока от него. И в този момент Петър видял лицето на Обидата - сега то съвсем не се усмихвало, а било много даже много зло. Извърнал очи от нея и погледнал към приятелите си. Станало му тъжно - те играели заедно, а той стоял сам с Обидата. А така му се искало да отиде при тях. И тога им извикал - Почакайте ме, идвам с вас! И побягнал. Напразно Обидата се опитвала да го задържи при себе си. С всяка една крачка на Петър, тя ставала все по-слаба и малка. Петър стигнал до площадката и започнал да играе с другите деца. А Обидата съвсем изчезнала. Петър даже не си спомнил за нея. Така му било хубаво да играе с другите деца.

Приказко-терапевтично корекционно-развиващо упражнение "Щраус"

Цел: възприемане на нови модели на поведение в кризисни ситуации, повишаване увереността в себе си.

Основни задачи:

• Осмисляне на собствените модели на поведение в кризисни ситуации;
• Нови умения за релаксация;
• Търсене на нови пътища за разрешаване на личностни проблеми.

Необходими материали:

• Столове за всички участници;
• по 3 листа формат А4 за всеки участник;
• цветни моливи, фулмастри.

Приветствие

Съставяне правила на групата

Под ръководството на водещият групата се запознава с правилата на "приказния живот" - например конфиденциалност, доверие, "Аз-изказване", възможност да кажеш Не, активност и др. и ги приемат.

Загряване. Упражнение «Моето настроение»

Водещият предлага на участниците да покажат с помощта на палеца си на едната ръка в какво настроение са дошли на тренинга - на горе - радостно, на долу - тъжно, лошо, ако е неутрално настроението палецът е хоризонтален.

Въведение в приказката

Водещ: Днес ще ви запозная в приказката за Щрауса, който се страхувал от опасности и ще разберете как се е научил да се справя със своите страхове.

И така:

Живял някога един Щраус, който се страхувал от Опасности. Виждайки дори и най-малкия признак на неприятност, той бързо заравял главата си в пясъка. Когато Опасността се доближавала до него, тя го докосвала - понякога леко, понякога силно. И продължавала нататък. Когато Щраусът разберял, че Опасността си е отишла, вдигал глава, въздъхвал облекчено и продължавал да живее своя живот.

Упражнение «Образът на агресията»

Водещият предлага на участниците да разделят един лист А4 на две части. На едната част на листа със символи да нарисуват рисунка на тема "Агресията отправена към мен", а на другата част "Моята собствена агресия"

Обсъждане

Водещият предлага на участниците да помислят нас следното:

• еднакъв или различен е начинът на рисуване на собствената и чуждата агресия - еднакви ли са цветовете и символите на двете части на листа? Например - често по отношение на себе си изображението е нападател и жертва, а собствената агресия - няма друг човек , обект на нападането. Всички ли забелязват, че и тяхната агресия е отправена към някого.
• Има ли рисунки, които говорят, че човек не може да се защитава? Тук е необходимо да се анализира степента на агресията, която даден човек позволява на другия да използва срещу него.
• Изобразена ли е агресията като състояние. Например - кипящ чайник - който се окаже до него ще понесе агресията.

Задачата на участниците - да осъзнаят, какво са изобразили на рисунките и да решат какво място в техния живот трябва да заема агресията.

Водещият обяснява на участниците, че хората не могат да не чувстват агресията. Важно е да се намери правилната форма на нейното изразяване и да регулираме своето поведение в такива случаи.

Така, усещайки, разбирайки чуждата агресия, може да отреагираме като използваме "Аз-посланието": Когато ти казваш, правиш ......., аз се чувствам /емоцията/...... и аз искам ............ /описва се действието/.

Например - «Когато ти викаш, аз се разстройвам. Моля те, говори по-спокойно. Тогава ще можем да обсъдим всички въпроси спокойно».

А ако самият човек е агресивен е важно да разбере причината са своята агресия и да я изрази чрез един от следните конструктивни начини:

Варианти за изразяване на различни агресии:

• Справяш се с агресията чрез помощта на физически упражнения или да ходите до изтощение;
• Да нарисувате своите чувства;
• Да скъсате нещо ненужно - вестник, хартия;
• Да използвате "аз-съобщението".

Продължение на приказката

Водещият:

Един ден Щраусът срещнал друг Щраус.

- Здравей, приятел! Отдавна искам да те попитам, защо през цялото време си криеш главата в пясъка? Имаш толкова силни/бързи крака и от Опасностите може да избягаш така бързо, че тя няма да може да те догони.

- Наистина ли, - възкликнал нашият герой и започнал да бяга от Опасностите.

«Страхотно! Зорък поглед, бързи и елегантни крака!» - установил един ден Щраусът.

Той въздъхнал, спомнил си своето неотдавнашно минало и побягнал на някъде.

Упражнение «Взаимодействие със страха»

Водещият: Много от нашите страхове и ограничения ни пречат да вървим напред, а някои дори доминират над нашите цели и не ни позволяват реално да си представим нашето желано бъдеще. Сега ви прадлагам всеки да си избере партньор, който максимално ще ви помогне в ролята на Страха. Единият участник ще бъде в ролята на Страха и ще направи всичко възможно да попречи на другия да върви напред. Вторият ще взаимодейства със Страха - ще го обикаля, ще го избягва, ще се опитва да се откъсне от него. По време на играта може да започнете разговор със своя Страх и да разберете какво ще ви каже той - от какво ви защитава.

Желателен резултат е Стопанинът да победи своя Страх, да се отърве от него.

След като се разберете със своя Страх може да си размените ролите.

Обсъждане

След изпълнение на упражнението участниците отговарят на следните въпроси:

• Лесно ли ви беше да си взаимодействате със своя Страх?
• Беше ли за вас вашето поведение както обикновено или се оказа неочаквано като модел на вашето поведение?
• Лесно ли беше да победите Страха, да бъдете по-силни от него?
• Доволни ли сте от резултата?
• Какво ново научихте за себе си?

Информация за водещия

В хода на обсъждането може да се окаже, че някой от участниците е изпитъл протеворечиви чувства и не иска много да се откъсне от своя страх. Тоъ се чувства спокойно и уютно със Страха. Водещият може да уточни, че участникът може за дълго да остане в това състояние и как той мисли това, за което говори. По време на експеримента водещият може да предложи "Страхът" да бъде по-силният и да се види как ще се държи "стопанинът" в този случай.

Техники за емоционално освобождаване и мускулна релаксация

Водещият: Сега ще се научите да приемате отпускането, което може да използвате в различни сложни ситуации в живота. Напрегнете мускулите на цялото си тяло - ръце, крака, вдигнете високо рамене, докосвайки ушите си, силно стискайте юмруци. А сега отпуснете всички части на тялото си. /повторете 3 - 5 пъти/

Още един начин: вдишайте много дълбоко и задръжте дъха си 10-15 сек. А сега издишайте, но по-бавно от вдишването и с издишването се отпуснете, отърсете се от напрежението и се върнете към нормалното си дишане.

Почувствахте ли напрежение в гърдите по време на вдишването? Усетихте ли отпускането след това при издишването? Запомнете това усещане, оценете го . Упражнението може да се повтори 4-5 пъти, като вдишването е съчетано с напрежение, а издишването с отпускане. След изпълнение на упражнението водещият пита участниците за техните усещания и обяснява, че отпускането /релаксацията/ се усеща по-добре след напрежението и способства за възстановяване на силата и енергията. След дълбоко вдишване и бавно издишване човек винаги се чувства по-леко, по-добре.

Продължение на приказката

Водещият:

Скоро Щраусът срещнал Орел, който го попитал:

- Слушай, птицо, защо винаги бягаш от опасности? - Ти нали имаш крила! Издигни се над Опасността и тя няма да те достигне.

- Щраусите не летят, - със съжаление отговорил нашият герой

- Но ти имаш крила, - повторил Орела - значи, ти можеж да летиш. Трябва само да опиташ. Виж как го правя аз

И Орелът политнал високо в небето.

- Еха! - възторжено възкликнал Щраусът и направил опит да излети, но крилата не го послушали. - Така си и знаех, - тъжно казал на себе си и продължил да избягва Опасностите както и преди. Но веднъж Опасността го обкръжила от всички страни.

- Никъде не мога да избягам, - тъжно проговорил той и се приготвил както преди да склие глава в пясъка, но изведнъж си спомнил думите на Орела - Ти можеш да летиш. Само повярвай в себе си.

И Щраусът за първи път усетил своята вътрешна сила. Насочил я към крилата си и ... полетял.

Медитационно упражнение «Високата скала»

Водещият предлага на участниците да седнат по-удобно, по желание да затворят очи, дълбоко да вдишат и издишат няколко пъти и да се отпуснат.Водещият казва: Представете си сега, че стоите в подножието на огромна планина. От всички страни ви заобикалят каменни масиви. Може да са Памир, Тибет или Хималаи. Техните върхове се губят в облаците . Ще бъде хубаво да си там горе. Иска ви се да бъдете на върха. И не е необходимо да се катерите по скалите, вие може да летите. Погледнете на горе. На небесния фон се вижда тъмна движеща се сянка. Това е орел, реещ се над скалите. Само миг и вие се превръщате в този орел, разпервате своите силни крила и се оставяте на въздушното течение да ви носи. Вие виждате облаците, плуващи над вас. Долу в низкото - покривите на къщите, малки хора, малки горички. Вашият зорък поглед е способен да различи и най-малките детайли от разкриващата се пред вас картина. Вгредайте се в нея. Разгледайте я подробно....

Вие чувате лекото свистене на вятъра и резкият вик на прелитащите край вас птици. Усещате прохладата и нежната подкрепа на въздуха, който ви държи във висините. Какво чудно усещане за свободата на полета, независимостта и силата. Насладете им се....

За вас не представлява трудност да достигнете най-високото и недостъпно за другите място. Изберете удобно за кацане място и се спуснете, а от тази недостъпна височина погледнете какво е останало там долу в подножието на скалите. Колко малки и незначителни ви се виждат от тук вълнуващите ви проблеми. Преценете - струват ли си усилията и преживяванията, изпитани от вас? Спокойствието, възможността да погледнеш от високо и силата, която усещаш ви карат безпристрастно да погледнете на нещата и да разберете, какъв е бил вашият страх, проблем в ежедневния живот. От тук, от високото с лекота ви се отдава да намерите правилните решения на вашите проблеми....С яснота осъзнавате кои са крачките, които трябва да направите. Полетете отново и отново изпитайте изумителното чувство на полета. Запомнете го... А сега отново се пренесете в подножието на скалите... Помахайте с ръка на прощаване с реещият се в небето орел, който направи достъпно за вас това възприятие на света. Благодарете му.

Вие отново сте тук в стаята. Върнахте се тук след своето чудно пътешествие.

В края на упражнението всеки от участниците може да разкаже за чувствата, които е изпитал.

Вачков И.В. Психология тренинговой работы. - М.: Эксмо, 2007.

Краят на приказката

Водещият:

И така, Щраусът последвал съвета на Орела. Започнал да маха с крила все по-силно и по-силно и в този момент почувствал радостта от летенето. Забравил за Опасността и се зареял в небето. Наслаждавал се на простора и свободата.

Когато Щраусът погледнал към земята, той видял Опасността, от която избягал с полета. От висотата на птичия полет Опасността му се видяла толкова малка, че удивен Щраусът си помислил - От това ли през цялото време съм се страхувал? Тя изобщо не е страшна. Спуснал се отново на земята, погледнал Опасността и я попитал:

- Какво искаш от мен?

- Нищо, - му отговорила тя и се усмихнала - Исках само да си поиграя с теб. До скоро!

И тя тръгнала да търси други Щрауси, с които да си играе.

- Виж ти какво било, - дълбокомислено въздъхнал нашият герой и отново полетял в небето. Толкова много му харесало да лети.

Анализ на прикадката "Щраусът"

Водещият предлага на участнищите в занятието да отговорят на следните въпроси:

1. За какво е тази приказка?

2. Защо щраусът се строхувал от Опасността?

3. Може ли да се каже, че щраусът е наистина силна птица?

4. С какво се отличава малкият орел от големият Щраус? На какво го е научил?

5. Какво е било необходимо да направи Щрауса, за да полети?

6. Защо, когато Щраусът погладнал Страха в очите и поговорил с него, Страхът си тръгнал?

7. Какво прави Страха с човека?

8.Вие как постъпвате в сложни жизнени ситуации?

9. Носите ли в себе си вътрешна енергия и сила?Къде в тялото си я усещате?

10. Какво според вас е "сила на духа"?

11. Какво можем да научим от тази приказка?

Обсъждане

Участниците правят обсъждане на занятието, споделят впечатления - какво са харесали, какво са запомнили, какво не им е стигнало. Споделят какви изводи са направили за себе си.

Край

Водещият благодари на групата за съвместно изминатият път. Всички се сбогуват със страната на приказките.

Приказко-терапевтично занимание Приятели

• Упражнение - Образи на животни.

Работа в група

Цел: развитие на емпатия, обучение в сътрудничество и взаимопомощ

Основни задачи:

• Децата да се научат да молят и приема съгласие или отказ;
• Да осъзнават своите чувства;
• Развитие на чувствителност, умение да разбират другия;
• сплотяване на колектива.

Необходими материали:

• столове за всички участници;
• по два листа хартия формат А4 за всеки участник;
• моливи и фулмастери;
• ножници;
• музика за релаксация;
• не - голяма кошничка или кутия.

Приветствие

Водещият поздравява всички участници и ги моли да се представят, ако не се познават. Водещият моли всеки един от участниците да каже името си и нещо характерно само за него в момента - например - аз се казвам .... И съм единствената в групата със синя блуза; или аз съм ..... и нося ......

Определяне правила на групата

Под ръководството на водещият групата се запознава с правилата на приказния живот - например - доверие, Аз- изказването, възможността да кажеш не, активност и др. и ги приемат.

Раздвижване - упражнение "Животински образ"

Водещият - Седнете удобно, отпуснете се и си представете, че сте във вълшебна гора, където живеят най-различни животни. Такива каквито има по целия свят. В тази вълшебна гора вие можете де се срещнете с най-интересните животни. Сега пред вас ще се появи едно животно. Ще минат и други, но едно ще остане, след като другите си заминат. (Пауза.) Разгледайте това животно, обърнете внимание на външният му вид. То движи ли се или е неподвижно? Какво прави? Какви чувства са изписани на лицето му? На какъв фон го виждане? Колко ярка и отчетлива е картината? С какво обича да се занимава вашето животно? Какво пие? Какво предпочита да яде - ягоди, орехи, гъби, може би мед, мляко или нещо друго? Ако искате, вие може да го погалите. А сега му кажете довиждане и се върнете тук в стаята. Отворете очи. Може да се поизправите на столчетата.

Водещият раздава на участниците по един лист, на който да нарисуват своето животно и неговата храна, която предпочита. Може да се пусне лека музика докато децата рисуват. След като са нарисували животното и храната, децата изрязват храната и я сложат пред себе си / в панерчета. След това водещия ги моли да разкажат за своето животно и за любимата му храна. Всички изказвания се приемат без коментари.

Начало на приказката

Водещият: Сега ще ви разкажа приказката за Мечо Медунков

Един ден Мечо Медунков вървял през гората и носел гърненце с мед.

- Сега ще го изям - мечтаел си той - а после ще легна на меките кленови листа в хралупата и ще заспя.

- Здравей Медунков! - в този момент казало едно тихо гласче - Какво така вкусно мирише при теб?

Пред Мечо стояло малко еленче и внимателно оглеждало гърнето.

• Този мед, казал Мечо, - вкусен и ароматен.
• Еха, мед! - зарадвало се еленчето - може ли да го опитам
• Заповядай, почерпи се - отговорил Мечо и поставил гърненцето с мед пред еленчето.

Еленчето опитало, облизало се и казало:

• Наистина е вкусен. Благодаря ти!

Казал довиждане на Мечо и продължил своя път.

• А, може ли и аз да опитам меда - чул Мечо познат глас.

Погледнал и видял Ежко

• Заповядай, хапни си, колкото ти е сладко! - предложил му Меучо и му отсипал от вкусния медец.
• Ах, какъв аромат! От какво е? - чул Мечо още един глас. Това била змията.
• Това е мед, Вкусен и полезен! - отговорил Мечо малко тъжно.
• Много вкусен и много полезен - обадил се и Ежко.
• Опитай сама - казал Медунков и с въздишка отсипал от медеца. Нагостил той животните и тръгнал към своята хралупа.

Упражнение "Даровете на гората"

Водещият предлага на участниците да се разделят на две групи като се преброят "първи" и "втори". Участниците от първата група ще бъдат горските животни, идващи в гората с кошнички, в които носят изрязани картинки на плодове и зеленчуци /храната за животните/, а втората група ще са животните, които нямат храна и ще искат от първата група да им подарят от тяхната храна.Задачата е втората подгрупа да помоли участниците от първата група да споделят своята храна с тях. Членовете от втората подгрупа могат да отидат до някой от членовете на първата група , или да споделят храната с този, с който желае.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРИКАЗКАТА

Водещият: Като нагостил животните Мечо тръгнал към своята хралупа. На дъното на гърненцето имало саво няколко капки мед.

"Колко малко е останало" - помислил си Мечо и в този момент чул тънко гласче:

-Може ли да се подкрепя с този сладък нектар? - малката пчеличка летяла пред него и жално говорела:

- Аз днес бях на много места и много се изморих, но без храна няма да мога да долетя до кошера. Моля те, помогни ми.

- хопни си, миличка - казал Мечо без да се и замисли и подал остатъка от меда.

В хралупата той полегнал на меките кленови листа, погледнал в празното гърне и тъжно казал:

• Май медът наистина е бил вкусен - въздъхнал Мечо и започнал да си смуче лапата.

Упражнение "Моите чувства"

Водещият предлага на всички участници да си припомнят чувствата, които са изпитвали изпълнявайки предишното упражнение. Какво са чувствали, когато са молели за храна или са я давали на другия. Лесно ли им е било да го направят? Приятно ли е било да подариш или да получиш храна/подарък?

После водещият моли участниците чрез цвят да определят как се чувстват и да оцветят половината на лист А4, а другата половина да оцветят с цвят който асоциира желаното състояние, такова каквото те биха искали да бъде.

Сред изпълнението участниците разказват за своите чувства и преживявания, показват рисунките си.

Водещият може да обсъди с групата и темата за умението да молиш и да даваш, да казваш Да или Не, да приемаш или отказваш подаръци.

Краят на приказката

Водещият:

Изведнъж вратата на хралупата се отворила.

• Привет, Медунков! - чул той познат глас - Защо си тъжен? Донесох ти нещо!

И Еленчето /защото това било именно то/ изсипал пред Мечо купчина орехи.

• Знаете ли, приятели, в гората е пълно с вкусни ягоди - неочаквано е разнесъл гласът на Ежко. - Виж какво ти донесох! - и той поставил пред Мечо пълна кошничка с малини и ягоди.
• А ето и мляко. Топло, топла, току до издоено от кравата, облизвайки се казала пропълзяващата в хралупата Змия. Прасчо от съседната ферма си я подели заедно с мен.

Тя поставила млякото на масичката и пълзейки започнала да разглежда хралупата.

Благодаря Ви приятели - възкликнал Мечо.

В този момент гората се изпълнила със странен шум. Мечо подал глава на вън и видял голямо пчелно семейство, което идвало към неговият дом. В лапките си пчелите държали голяма медена пита.

Това е за теб, Мечо - казала малката пчеличка - Благодаря че ми помогна в трудни минути. Хапни си със сдраве и ни ела на гости. Вкусният мед винаги ще те чака.

Благодаря ви приятели - казал Мечо, радвайки се на своето богатство.

Упражнение "Богатство"

Водещият: - Сега отново ще се разделите на две групи както в предишното упражнение, но ще си размените ролите. На животните и на тези, които ги хранят. Но в тази игра този който получи подарък трябва да го подари или да раздели храната си с някой друг, който го е хранил.Може да нахраните и някой друг със своята храна.

Обсъждане на упражнението

С участниците се разисква как са се чувствали като са раздавали подаръците и като са получавали такива.

Анализ на приказката "Приятели"

Водещият предлага на участниците да отговорят на въпросите:

• За какво се разказва в приказката?
• Защо Мечо е решил да сподели меда със своите приятели? С какви чувства е правел това?
• От какво всеки път гласът на Мечо е ставал все по тъжен?
• Защо Мечо е дал последните какпки мед на Пчеличката, а не ги е изял сам, както му се е искало?
• Защо приятелите му са донесли свои храни?
• Винаги ли доброто се възнаграждава? Дайте пример от своя живот?
• На какво богатство се е радвал Мечо?
• Може ли да кажем , че приятелите са богатство? Защо?
• Какво за вас е богатството?
• Какво за вас значи приятелството?

Обсъждане на занятието

Участниците обсъждат занятието, споделят своите впечатления - какво са харесали, какво са запомнили, какво не им е стигнало, какви изводи са направили за себе си.

Край на занятието

Материали от Х Научно-практическа конференция

 "Водим бъдещето за ръка" 12 - 14.06.2017 г., гр. Велико Търново